МЪДРОСТТА НА ДЪРВЕТАТА

​Какво знаем и какво не знаем за дърветата? 
Всъщност се оказва, че съвременната цивилизация е забравила завета на предците си и се е откъснала от природата, като с това е загубила много от знанията, които те са имали, както и от начина, по който трябва да се общува с нея, да се живее в нея, бидейки част от нея. В частност това се отнася и за дърветата. Знаем, че много древни народи са познавали дърветата отблизо - не само като видове, но и като нрав, особености, както и като помощници и пазители за хората. Напоследък в родовата памет започват да изплуват някои спомени, особено с нарастването на опасността да се заличим като вид на земята, вследствие на собствената си неграмотност да живеем на Земята наистина цивилизовано, т.е. отговорно. Именно към дърветата отново се обръщаме за помощ, въпреки варварското си отношение към тях (безмилостно изсичане на огромни територии девствени гори, изобилстващи от живот). Разбрахме, че без дърветата не можем да дишаме, т.е. няма как да оцелеем въобще. И се сетихме, че трябва да ги възстановяваме. Това все пак е някакво прозрение в мъглата на опиянението ни от самомнението, че сме венецът на природата. Нищо, дърветата са известни с дълговечното си търпение... И така, какво трябва да преоткрием за дърветата, което ще ни даде урок за това, как самите ние да живеем, за да оцелеем и да се развиваме в хармония? 
Дърветата  в гората живеят във взаимосвързани и взаимозависими отношения, поддържани чрез общуване. Те имат колективна интелигентност, подобно на колониите на насекомите. Дърветата от един и същ вид водят общностен живот, както и образуват съюзи с дървета от друг вид.
Животът в гората тече не само над земята. Най-важното се случва под нея. Там е изградена цяла горска мрежа - wood-wide web - така я нарича Питар Вуллибн (Peter Wohlleben), автор на известния бестселър "Тайният живот на дърветата: какво чувстват, как общуват - открития от тайния свят". 
Всички дървета са свързани помежду си чрез подземни гъбични мрежи. Това са микоризни мрежи, които правят симбиотичната асоциация на зелено растение, в случая - дърво и гъба. Съюзът се извършва в кореновата система на растението. Растението (дървото) улавя енергия от Слънцето чрез фотосинтеза и го доставя на гъбата, която пък храни растението с вода и минерални вещества от почвата. За тази услуга гъбите консумират около 30% от захарта, която дърветата фотосинтезират от слънчевата светлина.  Захарта е храна за гъбите, а те от своя страна осигуряват азот, фосфор и други минерали (хранителни вещества) от почвата, с които се хранят дърветата (абсорбират се от тях). Как?
Всички знаем, че гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез процесите на гниене и минерализация и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие, а микоризните гъби в частност подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Микоризните гъби се развиват по корените на дърветата, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, витамини, аминокиселини и биологичноактивни вещества. 
Гората обаче е нещо повече от проста биология. Тя е един свръхорганизъм, съставен от уникални дървесни индивиди - социални, сложни и по своему интелигентни. Те например демонстрират поведенчески реакции - на приятелство, на родителство, на грижа за ближния, на привързаност и симпатия. 

 
Какво представлява тяхното приятелство? 
Кореновите им системи са свързани, короните им са разположени така, че короната на едното дърво да не затуля слънчевата светлина на другото. Клоните им са протегнати едно към друго, сякаш се галят и си говорят. Когато едното дърво умре, обикновено бързо след него си отива и другото, защото са зависими едно от друго и си липсват. 
 
Какви родители са дърветата? 
Едно буково дърво може да живее 400 години и да произведе 1,8 милиона бука. (Диана Маркосян / Diàna Markosian) Майките дървета са най-големите и най-старите дървета, с най-много гъбични връзки. Не е задължително да са женски дървета, но тяхната роля на майки, които "кърмят" децата си и ги подкрепят, напомня на ролята на майката за едно дете. С дълбоката си коренова система, те изтеглят водата и хранителните вещества и ги доставят на по-плиткокоренните малки фиданки. 
Матриарсите (по аналогия със слоновете) помагат и на съседите си, като увеличават притока на хранителни вещества към тях, когато уловят тревожни сигнали от тях. (Сюзан Симар / Suzanne Simard)
 
Как дърветата улавят сигнали едно от друго?
За да общуват помежду си, дърветата изпращат химични, хормонални и нископулсиращи електрически сигнали. (Едуард Фармър, Университета на Лозана, Швейцария / Edward Farmer, the University of Lausanne in Switzerland). Те разполагат със волтажно-базирана сигнална система, която много напомня на животинската нервна система. 
 
За какво си говорят дърветата?
Учените считат, че те в повечето случаи си обменят информация, свързана с тревога и нужда. "Какво ли си казват дърветата, когато не са в опасност и се чувстват доволни?" - това интересува особено живо Моника Галиано (Monica Gagliano) от Университета в Западна Австралия. Тя е събрала доказателства, че някои растения могат да издават и да улавят звуци, напр. пращене и попукване в корените с честота 220 Херца, неуловими за човешкия слух.
Дърветата си общуват и по въздуха, като използват феромони и други ароматни сигнали. Любимият пример на Вуллибн (Wohlleben) е за акацията в Африканската савана. Когато някой жираф започне да дъвче листата на акацията, дървото реагира на нараняването, като излъчва сигнал за тревога под формата на етилен. При улавяне на сигнала, т.е. на газа, съседните акации започват да изпомпват танин в листата си, с който могат да разболеят и дори да убият животно. 

Интересното е, че жирафите също са си изработили ответна поведенческа реакция - те улавят вятъра и пасат, когато има вятър, съобразявайки се с посоката му, така че предупредителния газ да не достигне до дърветата пред тях. Ако няма вятър, изминават 100 ярда - разстояние по-голямо от това, на което етиленът може да се разпространи в неподвижен въздух, и тогава се хранят. Изглежда, че жирафите са наясно с възможността на дърветата да си говорят.
Дърветата могат да подушват аромати с листата си - това е дървесно обоняние. Те имат усетливост за вкус. При нападение на гъсеници, които ядат листа, те отделят феромони, с които привличат паразитни оси. Паразитните оси веднага се притичват на помощ, като снасят яйцата си в гъсениците. Ларвите изяждат гъсениците отвътре навън. (Wohlleben) 
Лайпцигският университет, съвместно с един център за изследване на биоразнообразието, пък публикуват резултатите от изследване, което е установило, че дърветата реагират на слюнката на елен. При захапване на дървесно клонче, дървото изпраща защитни химикали към клоните, за да ги направи лоши на вкус. В същото време, когато човек откъсне клонче, те реагират по друг начин - доставят до клона субстанция за лекуване на раната. Което означава, че дърветата установяват разликата при привидно едни и същи поражения върху клоните им и реагират съответно. 
 
Имат ли си дърветата училище?
Оказва се, че имат. В една дървесна класна стая има всякакви ученици, вкл. и такива, които правят глупости - например, въпреки че майка му го храни, някое дърво решава да се "прави на клоун" (Вуллибн / Wohlleben), вместо да расте право. В резултат, то обикновено не живее дълго. Други пък решават да се правят на хитреци и развиват свръхдълги клони, с идеята да уловят повече светлина, с което се самоизтощават и дисбалансът ги обрича на фатален край.

 
Проявяват ли дърветата почит към старите и към умрелите?
Веднъж Вуллибн (Wohlleben) се натъкнал на гигантски буков пън на дърво, отсечено преди 400 или 500 години. Като изстъргал повърхността с ножа си, открил нещо изумително: пънът все още бил зелен - виждал се хлорофилът. Явно околните буки го поддържали жив, като изпомпвали захар към него през мрежата. „Когато буковете правят това, те ми напомнят на слонове. Те не са склонни да изоставят мъртвите си, особено когато е голям, стар, почитан матриарх“, казва той.

 
Възможно ли е дървета да ядат сьомга?
Ами да! Алън Ларок (Allen Larocque), студент от английски университет, е открил, че дърветата в близост до планински поток (Британска Колумбия) могат да абсорбират азота от сьомгата, с която мечките се хранят, а след това оставят остатъците по земята. Този азот те споделят след това помежду си в мрежата. Получава се интересна система: мечка-риба-гора-гъби.

 
Дърветата боли ли ги, когато са наранени?
Учените все още проучват езика на дърветата и не знаят какво се случва, когато изпитат болка, но са установили, че когато се отсече едно дърво, то изпраща електрически сигнали като на ранена човешка тъкан. (Симар / Simard)
Дърветата не следват Дарвиновия закон за естествения отбор. Те са се държат като съзнателни същества и са наясно с ползите от това да живеят в общество. Те знаят, че могат да се развиват и размножават най-добре в условията на здрава, стабилна гора. Те развиват добри роднински и междусъседски отношения, изграждат приятелства, възпитават потомството си, помагат си.  
Има на какво да се поучим, нали?!