ВСИЧКО Е МАТЕМАТИКА

Знаете ли, че всичко в този свят говори на езика на математиката? Нещо повече, това е универсалният език, благодарение на който ние всички възприемаме този свят именно по този начин, по който сме свикнали да го виждаме. Феноменалният свят, т.е. сетивно възприемания свят, светът на явленията и формите е изграден върху скрита логика и висша математика. Звучи загадъчно и малко плашещо... 

" Книгата на природата е написана на езика на математиката."
       Галилео Галилей

Ние, хората, сме свикнали да приемаме своя свят за даденост. Живеем в него, привикваме от деца с неговото своеобразие и ритъм, учим се да функционираме в него така, че да успеем да се впишем в общата вълна на живота. Разбираме, че ако се съобразяваме с определени неписани правила, животът ни ще тече по-леко. Тези неписани правила учим от родителите си, от общността, към която принадлежим. Човешкият свят, част от който сме и ние, ни учи да живеем като хора. 
 
Кой е измислил неписаните правила, кой е открил ритъма в този свят?

Неписаните правила и изграденият ритъм на живот всъщност са плод на наблюденията на хората от зората на съществуване на човечеството. Те са резултат от техния опит, придобит по метода на пробата и грешката. Както и на уроците, дадени ни от Естеството. Природата е закодирала в себе си във вид на образи и модели цялата онази важна информация, която трябва да знаем, т.е. да разпознаем като ключова за своето съществуване тук и сега. 
 
"Каквото горе, това и долу." 
  Кибалион

Наблюденията и изводите ни от тях отдавна са ни показали недвусмислено, че тази, оставена ни от древните формула, е факт - като се започне от най-малката съществуваща частица, премине се през структурата на самия човек и се стигне до Всемира. Същата формула, изразена в частност за човека гласи: "Човекът е мярка за всички неща." (Протагор) Тя съдържа и друга важна насока - ако искаме да опознаем света, да разгадаем неговите тайни, трябва да започнем със себе си.
 
"Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река."
             Хераклит

Какво означава тази странна сентенция? Та нали реката си тече все там - почти неизменно, в едно и също корито. Сменя се само понякога нивото на водата, съдържанието й (химичният й състав) също периодично се променя. Но дали това има предвид Хераклит? 
Разбира се, че когато говори древногръцки философ, е добре да съотнасяш изказаното към нещо по-голямо и меродавно, да тълкуваш казаното в по-широк смисъл. Потвърждение на този по-дълбок смисъл можем да открием в други негови думи: "Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също."
Древните са знаели, че тук, на Земята, както и във Вселената, всичко е в движение. Това означава, че всичко търпи промяна. И това е един от неотменните закони на съществуването.
Обяснение на самото съществуване дава отново той, като преповтаря вече известно твърдение, че всичко във Вселената по своята същност е огън. И всички неща, обяснява Хераклит, са обмен на огън и огънят е обмен на всички неща, точно като стоки за злато и злато за стоки. Тоест, огъня е най-фундаменталния елемент, както и причина за съществуването на другите елементи, следователно за съществуването за всички неща. И това отдавна вече не е само философия. Съвременните научни изследвания го доказват. Разбира се, тук не става дума за видимия огън, който палим, за да се сгреем. Тук говорим за качества, аспекти, елементи и... съотношения или зависимости, т.е. математика. 
 
​
Всичко е число
 
Учението на друг древногръцки философ - Питагор, обръща особено внимание на количествената страна на закономерностите в природата. Според него, всичко в природата се измерва и се подчинява на числото, защото в числото е скрита същината на всички неща. Ако искаме да разберем света, неговите закономерности и строеж, трябва да опознаем управляващите го числа.
"...Например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех..." (в "Метафизика") Питагор счита, че светът и всичко в него се състои от два принципа: безграничното (четното) и ограничаващото (нечетното).  Единицата вдишва, така както новороденото дете вдишва въздух, празното от безграничното. Така от единицата възникват числата и светът, който всъщност се състои от числа. 

Сферика - така питагорейците нарекли небесната механика. Те вярвали, че движението на небесните тела се извършва, подчинявайки се на определени математически отношения. Те говорят за „музика на сферите“ и за небесна хармония. Вероятно Питагор първи е визуализирал Земята като кълбо, както и първи си е дал сметка, че всъщност Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно космическо тяло – Венера.     
Няма човек, който да не се възхищава на красотата на природата, както и на невероятните модели на симетрия.