ЗЕМЯТА - НАШ ДОМ

Напоследък често ни се налага да се замислим за своето отношение към планетата и дали и до каква степен сме отговорни към него - пазим ли я, обогатяваме ли я със своята дейност, чувстваме ли се у дома си на планетата Земя, която така гостоприемно ни е приютила. И най-важното, дали ние, с нашето отношение към Земята, не правим живота на нея твърде несигурен, негоден и дори опасен? Как и защо се стигна дотам, че едно толкова красиво място в Слънчевата система - синята планета, единственото познато ни обитаемо място с атмосфера, органичен живот, красива природа, пред очите ни се превръща в горящо кълбо?

Да започнем размислите си отнякъде, например от далечното минало. Какво отношение са имали древните народи към своята планета? В търсене на този отговор се появиха интересни изследвания - както научни, така и на хора, които не се ограничават в разсъжденията си само до конвенционалното познание. Като хора, неограничаващи се само до доказаното и видимото, ние, знамогиците, разширяваме хоризонтите на своите изследвания надалеч, нагоре, навътре, в търсене на скритото зад очевидното, особено когато това очевидно все повече не дава задоволително обяснение на изплуващите на повърхността все повече сведения и признаци за явления и събития, за които съвременната наука няма обяснение. Вероятно защото е твърде консервативна и себепогълната, за да види отвъд тесния си, добре утъпкан и утвърден периметър на дейност.   

И така, все повече хора търсят причините и обясненията на нововъзникналите явления и проблеми и не се задоволяват с липсата на обяснение или с наукообразните опити за обясняване на необяснимото за науката. До степен да се питаме дали науката е наука всъщност. Разбира се, има и научни области, в които пробивите са очевидни за всички - особено области, в които се развиват нови технологии, области на непрестанни открития и преодоляване на доскоро непреодолимите територии в познаването ни за материята и тайните на Вселената. Там, където новите открития намират веднага своето реално приложение за решаване на актуални проблеми на човечеството, там се вижда осезаем напредък и подобрение в човешкия живот. Технологиите в полза на човечеството - този лайтмотив доведе до невиждани доскоро промени в начина на функциониране на цели области от нашия живот. Вече ни се вижда неестествено да живеем без интернет, без различни уреди и устройства, които ни улесняват и ни спестяват ценно време. Нашето човешко време, в което да можем да реализираме своите идеи, своите мечти, да контактуваме свободно, да прекарваме свободното си време както пожелаем. Развитието на тези научни области позволи да надзърнем още веднъж в зората на човешката история и да даде храна за размисъл на много търсачи на истината за нея - хора необременени с утвърдени постулати и общоприети истини. 

И така, да се върнем назад, например във времето на индианците - хора, известни с отговорното си, холистично отношение към природата. Те са вярвали във Великия дух, който е създал Земята и всичко друго, гледали са на животните като на съседи, които имат същото право на живот като нас, вярвали са, че всичко в природата е живо. Нещо повече, те са имали своя особен, близък, разумен контакт с природата (вятър, облаци, дървета, птици, животни и т.н.) и са разбирали своята отговорност в контактите си с тази специфична форма на разумност, обитаваща съзнателно и равнопоставено майката Земя, заедно с тях - човешките същества. 
Е, имало е и безотговорно отношение към природата при някои племена, като повечето от тях са били продиктувани от мисълта да пригодят природата за своите нужди, което от гл.т. на истинските индиански вярвания е кощунство. Например анасазите са обезлесявали територии, други пък племена са убивали повече бизони, отколкото са им били необходими за изхранване. Изглежда, че стремежът за владеене, алчността за собственост и свръхконсумацията не са от днес.  И всички те винаги и неотменно са довеждали до постепенен упадък и изчезване на цивилизацията, позволила си падение, допуснала неуважение към неписаните природни закони. 
Одухотворяването на природата е било типично за всички уважаващи себе си древни народи, оставили след себе си следи от мъдрост и културно наследство, с което техните наследници днес обичат да се гордеят и хвалят пред света. В него духовното, а не материалното богатство е на първи план. Не битието определя съзнанието, а обратното. А колко загубено или забравено познание има по тази земя... Колко история все още лежи скрита под земята, в очакване да бъде открита и прочетена отново, да бъде оценена и да помогне на хората да живеят по-мъдро и по-добре, да ги предпази от грешките на предходните цивилизации, обитавали планетата! 

Най-фрапантното обаче в съвременния поглед към Земята, е отношението към нея като на пречка за развитието - т.е. човекът трябва да изсича гори, за да строи селища или да развива селско стопанство, природата му вреди с нейните естествени явления, като силен вятър, снежни бури или поройни дъждове... С други думи, според него природата е или враг, или бездушен източник на суровини. Или пък място за прекарване на свободното време, като за целта всичко се пригажда за целите на високия лайфстайл или на туристическото удоволствие.  
Може би именно заради зачестилите бури, наводнения и пожари, хората се замислиха над това, дали техният безотговорен подход към природата и самоунищожителен начин на живот не доведе до тези екстремни природни явления и зачестили катаклизми. Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да откриеш дедукцията.  

Все повече хора се събудиха от безпаметството и проумяха, че без активен подход в защита на природата и отговорно поведение, човечеството няма да се радва на дълъг живот на планетата. Много хора си задават вече въпроси, като: 
·         За колко време още има ресурси планетата, за да ни изхрани?
·         Замърсяването на почвата, водата и въздуха докъде ще доведе човешкия род?
·         Каква планета оставяме на децата си? 

Започнаха активни еко кампании за премахване на употребата на пластмаса, за ограничаване на презастрояването, за недопускане на нови строежи в недокоснатите от човешка ръка все още територии. Човечеството отреагира чувствително при вида на горящите тропически гори на Амазонка, на пожарите в Сибир и Австралия. И това е знак - знак както за страх от бъдещето, така и за наличието на живец - усещане, че без нашата грижа, без решителната промяна в поведението ни на стопани на тази планета, бъдещето ни на нея е обречено.
Има и много успешни, широкомащабни акции по залесяване на огромни територии. С цел спирането на настъпването на пустинята Сахара и запустяването на плодородни доскоро територии, с което се застрашава поминъка и живота на милиони хора, в Африка е в ход изключителен по мащабите си проект, дело на Африканския съюз, който предполага засаждането на 15-километра широк и 7774 км дълъг зелен пояс от дървета, както и реализиране на програма за развитие на селските райони, с която да се подобрят условията на живот там. В Адис Абеба, на 25 юли премиерът на Етиопия засажда собственоръчно фиданка, с което дава ход на кампанията за засаждане на 350 милиона дръвчета за един ден. Великата африканска зелена стена  трябва да пресече континента от Червено море до Атлантическия океан и да премине през териториите на единадесет африкански държави. 
Друг мащабен проект - още една Велика зелена стена, както бихте могли да се досетите - китайска, си поставя за цел залесяването на Северен Китай, за да не се превърне територията му в истинска пустиня. Тази стена е най-голямата изкуствено засадена гора в света. Изчислено е, че годишно Китай засажда 2,5 пъти повече дървета от всички страни в света, взети заедно. Идеята е до 2050 г. тя да стигне 4500 км дължина.
 
Някои може да попитат, защо е нужно да има толкова много дървета. А може да попитат и защо е нужно да изчистим пластмасата, която задръства океаните и унищожава животински видове. На такива въпроси може да отговорите с контра въпроси, като например: 
·         Ако няма кой да преработва огромното количество въглероден диоксид, който се отделя като продукт от жизнедейността на съвременното човечество, какво ще дишат? 
·         Ако пластмасата покрие планетата, вследствие на толкова интензивното й производство, какво ще ядат и какво ще пият, дали ще могат да се придвижват...? 
Може да се досетите и за други, още по-реторични въпроси. Все по-често се говори за "устойчиво развитие" и много загрижени учени търсят и въвеждат иновации, с които да решат тези проблеми. Например, измисляне на технология за преработка на пластмасата и превръщането й не просто в безвреден, а в полезен продукт. Или пък, с цел да се намали безогледното изсичане на дървета за производство на хартия, повсеместно се въвежда документиране, неизискващо принтиране на хартиен носител. Японците са измислили дори "Зелен вестник" (дело на Маиничи шимбун и Денцу), който е направен от съчетание на растителна и рециклирана хартия, и може да се засади след прочит.  Японците са известни с ползотворните си еко инициативи, а рекламната агенция Денцу има зад гърба си и друга успешна инициатива - даряване на вода на населението, страдащо от недостиг на питейта вода. Еко вестникът жъне небивал успех - с тираж от над 4 мил. екземляра на ден. Но японците не спират дотам. В техните училища се провеждат специални часове за повишаване информираността на децата за нуждата от опазване на околната среда и необходимостта от рециклиране на използваните продукти. 
Да, образованието е едно от най-важните звена в изграждането на еко култура, на отговорно отношение към природата.

От години се говори за търсене на енергоизточници, чието производство не само да не замърсяват природата, но и да са неизчерпаеми. Такива са водната, вятърната и соларната енергия. Говори се все повече за създаването на енергоспестяващи уреди и изграждане на самозахранващи се сгради и съоръжения.
Не е да не се мисли по тези въпроси, но като че ли егоизмът на вкопченият в себе си егоцентрик е по-разпространен от широкоскроения, но минаващ за ексцентрик или еко маниак човек, който не се задоволява само да рони сълзи, да бълва критики или да раздава акъл на килограм в социалните мрежи. От кой тип сте вие, можем да предположим, ако с интерес, съпричастност и най-вече с мисъл и воля за действие сте прочели тази статия. По това ще разберете и дали сте знамогик или не.