МОЗЪКЪТ - ЛЯВО И ДЯСНО ПОЛУКЪЛБО ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ

Човешкият мозък, е разделен на две полукълба - ляво и дясно. Той много напомня на ядката на орех. Както е известно, орехите стимулират мисловната дейност, а според няко и зиследователи храните, подобни на някои човешки органи, допринасят за регулирането или доброто функциониране точно на тези органи.
Съществуват две основни теории за когнитивната функция на мозъка. Първата поддържа идеята за модулна специализация на части от мозъка, т.е. има зони, които отговарят за определена функция. Според другата теория, процесите в мозъка са доста по-сложни и интерактивни, което означава, че отделните зони в мозъка са по-скоро функционално взаимосвързани, отколкото специализирани. Всяка ориентация играе роля в рамките на определени цели и проявява тенднеция към допълване и сътрудничество. Наблюдават се кортикални анатомични разлики от човек до човек. Въпреки това, има изработена неврологична функционална карта, която се отнася за хората като цяло. 
Човешкият мозък все още не е добре изучен от хората и някои негови функции все още са загадка за учените, но по отношение на латерализацията на мозъка, т.е. специализацията на центрове в лявото или дясното пълукълбо, са провеждани много изследвания. Най-добрият пример за латерализация са центровете на Брока и Вернике, които се намират изключително в лявото полукълбо. Тези области често съответстват на водещата ръка, но това не означава, че локализацията им винаги се намира на полукълбото, съответстващо на доминиращата ръка (т.е от противоположната страна). Всяко полукълбо в мозъка има тенденцията да представлява едната страна на тялото. В малкия мозък, това е същата страна, докато в предния мозък е обратната (контралатералната) страна.
 
Функции според латерализацията

1. Език
При 90% от десничарите, езиковите функции, като граматика, речник и буквално значение, се намират в лявото полукълбо, а при 50% от леворъките е двустранно и дори дясно латерализирано (разположено). 
Областите на Брока и Вернике, свързани с речта - говорене и разбиране, са съответно за 95% от десничарите в лявото полукълбо, а за леворъките - за около 70%. За хора, които говорят няколко езика, се забелязват отделни речеви области за всеки език.
 
2. Сензорна обработка
Обработката на основната информация, постъпваща от сензорните органи, се латерализира чрез раздуляне на лявата и дясната половина на тялото и пространството около него.
При зрението, около половината неврони на зрителния нерв се проектират към противоположното полукълбо, а около половината не се кръстосват, за да предпазят полукълбото, което се намира от същата страна. С други думи, лявата страна на зрителното поле се обработва до голяма степен от кората на дясното полукълбо, респ. обратното за дясното полукълбо.
При слушане/чуване, около 90% от невроните на слуховия нерв от едното ухо се проектират към слуховата кора на противоположното полукълбо.
При допир, повечето неврони от кожата се пресичат към соматосензорната кора на противоположното полукълбо.
Поради това функционално разделяне на лява и дясна страна на тялото и на пространството около него, преработката на информацията от околния свят  в сезорните области от мозъчната кора е идентична. Това означава, че обработката на зрителните, слуховите сигнали, пространствената манипулация, лицевото въприятие и артистичните способности са представени билатерално. 
Числовата преценка, сравнение и изчисление зависят от двустранните области, докато точното изчисление и извличането на факти е свързано с левите области, вероятно поради връзката им с езиковата обработка на информацията.
 
3. Ценностни системи
Има сходства във вида на функцията, наблюдавана от всяка страна.  Йейн Макгилхрист счита, че двете полукълба всъщност имат различна ценностна система. Лявото полукълбо свежда сложни въпроси, като напр. етичните, до правила и мерки, докато дясното ги разглежда холистично и метафорично. 
Ако определен регион на мозъка или дори цялото полукълбо е ранен или унищожен, неговите функции понякога могат да бъдат поети от съседен регион в същото полукълбо или съответния регион в другото полукълбо, в зависимост от увредената зона и възрастта на човека. Когато нараняването пречи на преминаването от една зона до друга, могат да се развият алтернативни (непреки) връзки за предаване на информация с обособени зони, въпреки неефективността на процеса.

Според най-разпространените схващания, при повечето хора лявото полукълбо отговаря за логиката, числата, думите и анализа, т.е. за абстрактното мислене, а дясното - за въображението, пораждането на мечти, възприемането на цветовете, усещането за пространство и ритъм, синтеза на усещанията, разпознаването.
При някои хора са развити по-добре функциите, за които отговаря лявото полукълбо, докато функциите на дясното полукълбо остават в сянка, и обратно. Тази доминация на едното полукълбо не е свързана с това дали пишем с лява или с дясна ръка. Фактът, че съществуват повече десноръки хора, се дължи на това, че обикновено центърът на говора се намира в лявото полукълбо на нашия мозък (което управлява дясната ни длан, докато дясното полукълбо управлява лявата).
Според възприетите до момента разделения, лявото полукълбо доминира в сферата на езика и говора, а дясното - в зрително-двигателните функции. Затова се счита, че учените работят повече с лявото мозъчно полукълбо, а хората на изкуството, като художниците например, с дясното.  

По материали от  Уикипедия