Знаете ли, че 4-дневната работна седмица всъщност вече не е утопия. 
Проведените в няколко компании експерименти с такова работно време, без това да се отрази на заплащането на труда, довели до изключително обнадеждаващи резултати. Служителите повсеместно показали, че това е най-продуктивното за тях работно време. 

През 2019 г. японският клон на Майкрософт предприема смела стъпка, с цел да подобри баланса работа - личен живот, като въвежда 3-дневен уикенд за своите служители. Всеки петък през м. август клонът на компанията не работи. В резултат продуктивността в работата нараснала с 39,9%. Предизвикателството на избора работа - личен живот ("Work-Life Choice Challenge") е летен проект на фирмата, който имал за цел да провери как това ново работно време, респ. по-гъвкав тип организация и работно време, ще се отрази на продуктивността и креативността на служителите.
Компанията не се ограничава само с въвеждането на 4-дневна работна седмица, но намалява и времето за работни срещи с въвеждането на 30-минутен лимит и насърчаването на дистанционните комуникации. 
Преди Майкрософт да изтъкне предимствата на 4-дневната работна седмица, една новозеландска фирма за планиране на имоти и инвестиции, както и на филантропски услуги - Пърпечуъл гардиан (Perpetual Perpetual Guardian), решава да проведе подобен експеримент, като за 6 седмици въвежда 4-дневна работна седмица. Резултатите показват, че този тип организация на работното време е от полза както за служителите, така и за работодателя. (Ню Йорк Таймс, Бизнес Инсайдър)
Ползите за служителите са ясни: повече време за семействата, повече свободно време за развлечения (пътувания, занимания с различни хобита, общуване с приятели и т.н.) Отчетените ползи за работодателите са: намален разход на консумативи (електричество, вода, офис консумативи и т.н.). По-важното в случая е нарасналото усещане у служителите за доверие, което довело до нарастване на мотивираността, креативността и ефективността в работата. 
Шейк Шак (Shake Shack) - ресторантска верига за бързо хранене също изпробва това ново работно време, с цел да привлече и задържи служители. (Маркет Уотч) Положителните резултати и тук не закъсняват. В няколко други американски компании пък въвеждат 4-дневна работна седмица само за някои звена или конкретни служители.  

Работодателите търсят новия печеливш бизнес модел, при който все повече се отчитат социалните и психологическите потребности на хората, наети на работа при тях. Трудът като такъв се променя. Новите реалности, включващи повсеместното въвеждане на ИКТ и интензифицирането на процесите вследствие развитието на технологиите, променят характера на труда и пораждат нови необходимости. Развитието на цивилизацията, по-специално на сферата на потреблението, от което сферата на услугите заема все по-голям дял, води до промяна в настройките на хората - задоволяването на основните жизнени потребности отдавна вече не е проблем за голяма част от хората по света. Приоритет вече са образованието, необходимостта от пътуване (както нерядко се твърди, светът е едно голямо село, и причината е в това, че транспортът вече е достъпна ценност - и по работа, и за туризъм), водене на здравословен начин на живот и грижата за тялото и за цялостното психическо равновесие (козметика, фитнес, йога, техники за релаксация, уелнес и т.н.), творческите и други лични занимания. От друга страна, времето за удовлетворяването на тези потребности не достига, поради нарастващите професионални ангажименти и натовареност, водещи често до стрес на работното място. 

Информационното претоварване и натискът от все по-натегнатия работен график, който повсеместно се усеща от всички - и служители, и работодатели, води до синдрома на прегарянето (burnout syndrome). Нарастват лавинообразно психологическите и психически проблеми, вследствие на новия темп на живот и работа. Паник атаките възникват все повече сред хората, на които се налага да заемат активна позиция - да се представят пред аудитория или да носят голяма професионална отговорност. Депресиите пък нерядко се срещат сред младото поколение, което на сравнително ранна възраст успява да реализира програмата максимум - диплома от престижен университет, високоплатена работа, отлична финансова обезпеченост, но... не вижда вече пред себе си перспектива за растеж, за развитие. И това ги довежда до усещане за пустота и безперспективност. В същото време, голяма част от новото поколение работна сила -  от милениумите до поколение Z, показват видима смяна във възприятията, нагласата за живот и приоритетите. За тях парите и успехът не са най-важното нещо, поне що се отнася до работата. Те ценят повече личното си време, следването на своите ценности, търсенето на баланс между работа и личен живот. И това кара все повече работодатели да търсят нов модел на организация на труда, на правенето на бизнес. Защото работата не е всичко. Вие как мислите?  

Напоследък ни са наложи да опитаме какво е да работиш от къщи и се оказа, че това, което преди ни изглеждаше голямо предимство, всъщност си има своите негативи и пасиви. 
Да разгледаме плюсовете и минусите на тази наложена ни от обстоятелствата ситуация.
Плюсове:
1. Да, не ставаш сутрин рано и не бързаш за работа.
2. Да, не е нужно да си облечен служебно или представително, според естеството на работа, освен ако не водиш конферентни разговори с други хора. 
3. Да, чудесно е да не пътуваш до работата всяка сутрин, да се бориш със задръстванията, блъсканицата и евентуалните закъснения.
4. Да, не ти се налага да се справяш с всевъзможни ситуации, свързани с практическата ти работа на място.
5. Да, не е нужно да звъниш на членовете на семейството си, за да проверяваш как са, защото те са вкъщи, заедно с теб.
6. Да, винаги можеш да станеш от бюрото (или мястото, което си определил за дейността си), да се разстъпиш, да пиеш чай или кафе, когато си искаш, да се разходиш до кухнята и да хапнеш нещо или да направиш нещо, което няма как да правиш в един офис.
7. Да, работното време си го определяш ти, стига да не си свързан с конкретната работа на целия екип и това да те поставя във времеви рамки.
8. Да, не излизаш да си купиш нещо бързо за обяд. Може да си направиш нещо топло и вкусно вкъщи, освен ако не искаш просто да се разстъпиш (ако няма наложени външни ограничения).
9. Да, чувстваш се по-самостоятелен и по-освободен от формалности, свързани с работата в един офис.
10.  Служебните разговори и срещи си ги правиш от вкъщи и това те кара да се чувстваш по-спокоен и освободен.  
11.  Спестяваш си някои социо-емоционални драми от колегиално естество.  
12. Ако си жена, вечер не се прибираш с мисълта, че трябва да минеш през магазина, за да напазаруваш, после да сготвиш, да свършиш належащата домакинска работа, да обърнеш внимание на всички членове на семейството, особено на децата, а като най-после изпълниш и последния си ангажимент, да седнеш да довършваш нещо, взето за домашна работа от офиса в къщи. 
13. Обикновено след работа се прибираш уморен и изцеден във всякакъв смисъл – физически, емоционално, психически и ти трябва време, за да се усетиш на себе си и да се поотпуснеш, преди на другия ден да се „гмурнеш отново в същия басейн“. Вкъщи понякога може да си спестиш това, ако естеството на работата и нивото на лична организираност го позволяват.
14. Не очакваш с нетърпение да дойде уикенда, за да се откъснеш от това напрегнато, но и рутинно ежедневие, което износва неимоверно много, за да можеш да се отдадеш на семейството си, на спорт, на някое любимо хоби. Е, жените започват със задълженията към дома, но и това вече е на по-спокоен ход.
​

Минуси
1. Работата от къщи за някои професии често е по-натоварваща, отколкото работата с определено работно място. Особено ако непрекъснато ти звънят или те „замерват“ със съобщения и чатове по телефона или на компютъра. Всичко това действа много изнервящо и те кара да се чувстваш притиснат и неспокоен, нищо че си вкъщи. Дори нещо повече – при положение, че поне досега си се чувствал по-спокоен и в по-голяма конфиденциалност вкъщи, сега изведнъж няма място, на което да се чувстваш у дома си.
2. Членовете на семейството ти, когато и те са си вкъщи, приемат твоето присъствие за нещо, което може да използват в своя полза – да те търсят за каквото му хрумне, включително и за неща, с които преди са се справяли спокойно и без теб.
3. Ако сам не си определиш работно време, рискуваш да превърнеш ежедневието си в непрекъснато работно време и да не отделяш време за себе си и за релакс, от който имаш нужда. В такъв случай, умората се наслоява и се превръща в хронична.
4.  Ако не можеш да излизаш и да се разхождаш, да общуваш с други хора, да имаш време за културни мероприятия и др. приятни занимания, изпадаш в изолация и започваш да чувстваш класутрофобия, затворен между стените на дома си. 
5. Спестяваш си социо-емоционалните драми на работното място, но понякога не може да си ги спестиш вкъщи. Те изникват инцидентно и изневиделица, просто защото сме хора и не винаги премерваме реакциите си спрямо другите, особено ако се чувстваме притиснати от натиска на работата и/или колегите си или шефа си, или пък те самите имат проблем с общуването с вас. 

Въпреки че като брой плюсовете са повече от минусите, има хора, които намират минусите за по-съществени от плюсовете. Ако обаче нямаш избор, и се налага да работиш от вкъщи (по ред причини), тогава е добре да се погрижиш да сведеш минусите до нива, които можеш да приемеш по-леко. Ето някои възможности:
1. Да си определите сами работно време и да организирате ежедневието си така, че да не ви липсва свободно време.
2. Да ограничите комуникацията си с колеги, партьори или клиенти в рамките на определено време, в противен случай няма да ви остане време да си свършите съществена част от работата.
3. Да запазите спокойствие на духа и да се научите да гледате на всичко позитивно и добронамерено, да не приемате нищо лично и да търсите решение на проблемите от позицията на наблюдател, а не на потърпевш, т.е. от неутрална позиция.
4. Да определите на членовете на семейството си граници – навлизането в чуждо лично пространство не е приемливо, дори и ако става дума за близък човек. Дори при близките хора това е по-честа и по-опасна тенденция, която може да ви лиши от свое собствено пространство.  
5. Да си определите свои житейски приоритети, да не губите фокуса от своите лични намерения, мечти, идеи. Това ще ви зададе друга перспектива и  ще придаде на съществуването ви друг смисъл, друг поглед върху нещата от живота.    

​Какво знаем и какво не знаем за дърветата? 
Всъщност се оказва, че съвременната цивилизация е забравила завета на предците си и се е откъснала от природата, като с това е загубила много от знанията, които те са имали, както и от начина, по който трябва да се общува с нея, да се живее в нея, бидейки част от нея. В частност това се отнася и за дърветата. Знаем, че много древни народи са познавали дърветата отблизо - не само като видове, но и като нрав, особености, както и като помощници и пазители за хората. Напоследък в родовата памет започват да изплуват някои спомени, особено с нарастването на опасността да се заличим като вид на земята, вследствие на собствената си неграмотност да живеем на Земята наистина цивилизовано, т.е. отговорно. Именно към дърветата отново се обръщаме за помощ, въпреки варварското си отношение към тях (безмилостно изсичане на огромни територии девствени гори, изобилстващи от живот). Разбрахме, че без дърветата не можем да дишаме, т.е. няма как да оцелеем въобще. И се сетихме, че трябва да ги възстановяваме. Това все пак е някакво прозрение в мъглата на опиянението ни от самомнението, че сме венецът на природата. Нищо, дърветата са известни с дълговечното си търпение... И така, какво трябва да преоткрием за дърветата, което ще ни даде урок за това, как самите ние да живеем, за да оцелеем и да се развиваме в хармония? 
Дърветата  в гората живеят във взаимосвързани и взаимозависими отношения, поддържани чрез общуване. Те имат колективна интелигентност, подобно на колониите на насекомите. Дърветата от един и същ вид водят общностен живот, както и образуват съюзи с дървета от друг вид.
Животът в гората тече не само над земята. Най-важното се случва под нея. Там е изградена цяла горска мрежа - wood-wide web - така я нарича Питар Вуллибн (Peter Wohlleben), автор на известния бестселър "Тайният живот на дърветата: какво чувстват, как общуват - открития от тайния свят". 
Всички дървета са свързани помежду си чрез подземни гъбични мрежи. Това са микоризни мрежи, които правят симбиотичната асоциация на зелено растение, в случая - дърво и гъба. Съюзът се извършва в кореновата система на растението. Растението (дървото) улавя енергия от Слънцето чрез фотосинтеза и го доставя на гъбата, която пък храни растението с вода и минерални вещества от почвата. За тази услуга гъбите консумират около 30% от захарта, която дърветата фотосинтезират от слънчевата светлина.  Захарта е храна за гъбите, а те от своя страна осигуряват азот, фосфор и други минерали (хранителни вещества) от почвата, с които се хранят дърветата (абсорбират се от тях). Как?
Всички знаем, че гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез процесите на гниене и минерализация и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие, а микоризните гъби в частност подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Микоризните гъби се развиват по корените на дърветата, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, витамини, аминокиселини и биологичноактивни вещества. 
Гората обаче е нещо повече от проста биология. Тя е един свръхорганизъм, съставен от уникални дървесни индивиди - социални, сложни и по своему интелигентни. Те например демонстрират поведенчески реакции - на приятелство, на родителство, на грижа за ближния, на привързаност и симпатия. 

 
Какво представлява тяхното приятелство? 
Кореновите им системи са свързани, короните им са разположени така, че короната на едното дърво да не затуля слънчевата светлина на другото. Клоните им са протегнати едно към друго, сякаш се галят и си говорят. Когато едното дърво умре, обикновено бързо след него си отива и другото, защото са зависими едно от друго и си липсват. 
 
Какви родители са дърветата? 
Едно буково дърво може да живее 400 години и да произведе 1,8 милиона бука. (Диана Маркосян / Diàna Markosian) Майките дървета са най-големите и най-старите дървета, с най-много гъбични връзки. Не е задължително да са женски дървета, но тяхната роля на майки, които "кърмят" децата си и ги подкрепят, напомня на ролята на майката за едно дете. С дълбоката си коренова система, те изтеглят водата и хранителните вещества и ги доставят на по-плиткокоренните малки фиданки. 
Матриарсите (по аналогия със слоновете) помагат и на съседите си, като увеличават притока на хранителни вещества към тях, когато уловят тревожни сигнали от тях. (Сюзан Симар / Suzanne Simard)
 
Как дърветата улавят сигнали едно от друго?
За да общуват помежду си, дърветата изпращат химични, хормонални и нископулсиращи електрически сигнали. (Едуард Фармър, Университета на Лозана, Швейцария / Edward Farmer, the University of Lausanne in Switzerland). Те разполагат със волтажно-базирана сигнална система, която много напомня на животинската нервна система. 
 
За какво си говорят дърветата?
Учените считат, че те в повечето случаи си обменят информация, свързана с тревога и нужда. "Какво ли си казват дърветата, когато не са в опасност и се чувстват доволни?" - това интересува особено живо Моника Галиано (Monica Gagliano) от Университета в Западна Австралия. Тя е събрала доказателства, че някои растения могат да издават и да улавят звуци, напр. пращене и попукване в корените с честота 220 Херца, неуловими за човешкия слух.
Дърветата си общуват и по въздуха, като използват феромони и други ароматни сигнали. Любимият пример на Вуллибн (Wohlleben) е за акацията в Африканската савана. Когато някой жираф започне да дъвче листата на акацията, дървото реагира на нараняването, като излъчва сигнал за тревога под формата на етилен. При улавяне на сигнала, т.е. на газа, съседните акации започват да изпомпват танин в листата си, с който могат да разболеят и дори да убият животно. 

Интересното е, че жирафите също са си изработили ответна поведенческа реакция - те улавят вятъра и пасат, когато има вятър, съобразявайки се с посоката му, така че предупредителния газ да не достигне до дърветата пред тях. Ако няма вятър, изминават 100 ярда - разстояние по-голямо от това, на което етиленът може да се разпространи в неподвижен въздух, и тогава се хранят. Изглежда, че жирафите са наясно с възможността на дърветата да си говорят.
Дърветата могат да подушват аромати с листата си - това е дървесно обоняние. Те имат усетливост за вкус. При нападение на гъсеници, които ядат листа, те отделят феромони, с които привличат паразитни оси. Паразитните оси веднага се притичват на помощ, като снасят яйцата си в гъсениците. Ларвите изяждат гъсениците отвътре навън. (Wohlleben) 
Лайпцигският университет, съвместно с един център за изследване на биоразнообразието, пък публикуват резултатите от изследване, което е установило, че дърветата реагират на слюнката на елен. При захапване на дървесно клонче, дървото изпраща защитни химикали към клоните, за да ги направи лоши на вкус. В същото време, когато човек откъсне клонче, те реагират по друг начин - доставят до клона субстанция за лекуване на раната. Което означава, че дърветата установяват разликата при привидно едни и същи поражения върху клоните им и реагират съответно. 
 
Имат ли си дърветата училище?
Оказва се, че имат. В една дървесна класна стая има всякакви ученици, вкл. и такива, които правят глупости - например, въпреки че майка му го храни, някое дърво решава да се "прави на клоун" (Вуллибн / Wohlleben), вместо да расте право. В резултат, то обикновено не живее дълго. Други пък решават да се правят на хитреци и развиват свръхдълги клони, с идеята да уловят повече светлина, с което се самоизтощават и дисбалансът ги обрича на фатален край.

 
Проявяват ли дърветата почит към старите и към умрелите?
Веднъж Вуллибн (Wohlleben) се натъкнал на гигантски буков пън на дърво, отсечено преди 400 или 500 години. Като изстъргал повърхността с ножа си, открил нещо изумително: пънът все още бил зелен - виждал се хлорофилът. Явно околните буки го поддържали жив, като изпомпвали захар към него през мрежата. „Когато буковете правят това, те ми напомнят на слонове. Те не са склонни да изоставят мъртвите си, особено когато е голям, стар, почитан матриарх“, казва той.

 
Възможно ли е дървета да ядат сьомга?
Ами да! Алън Ларок (Allen Larocque), студент от английски университет, е открил, че дърветата в близост до планински поток (Британска Колумбия) могат да абсорбират азота от сьомгата, с която мечките се хранят, а след това оставят остатъците по земята. Този азот те споделят след това помежду си в мрежата. Получава се интересна система: мечка-риба-гора-гъби.

 
Дърветата боли ли ги, когато са наранени?
Учените все още проучват езика на дърветата и не знаят какво се случва, когато изпитат болка, но са установили, че когато се отсече едно дърво, то изпраща електрически сигнали като на ранена човешка тъкан. (Симар / Simard)
Дърветата не следват Дарвиновия закон за естествения отбор. Те са се държат като съзнателни същества и са наясно с ползите от това да живеят в общество. Те знаят, че могат да се развиват и размножават най-добре в условията на здрава, стабилна гора. Те развиват добри роднински и междусъседски отношения, изграждат приятелства, възпитават потомството си, помагат си.  
Има на какво да се поучим, нали?!