Напоследък често ни се налага да се замислим за своето отношение към планетата и дали и до каква степен сме отговорни към него - пазим ли я, обогатяваме ли я със своята дейност, чувстваме ли се у дома си на планетата Земя, която така гостоприемно ни е приютила. И най-важното, дали ние, с нашето отношение към Земята, не правим живота на нея твърде несигурен, негоден и дори опасен? Как и защо се стигна дотам, че едно толкова красиво място в Слънчевата система - синята планета, единственото познато ни обитаемо място с атмосфера, органичен живот, красива природа, пред очите ни се превръща в горящо кълбо?
Да започнем размислите си отнякъде, например от далечното минало. Какво отношение са имали древните народи към своята планета? В търсене на този отговор се появиха интересни изследвания - както научни, така и на хора, които не се ограничават в разсъжденията си само до конвенционалното познание. Като хора, неограничаващи се само до доказаното и видимото, ние, знамогиците, разширяваме хоризонтите на своите изследвания надалеч, нагоре, навътре, в търсене на скритото зад очевидното, особено когато това очевидно все повече не дава задоволително обяснение на изплуващите на повърхността все повече сведения и признаци за явления и събития, за които съвременната наука няма обяснение. Вероятно защото е твърде консервативна и себепогълната, за да види отвъд тесния си, добре утъпкан и утвърден периметър на дейност. И така, все повече хора търсят причините и обясненията на нововъзникналите явления и проблеми и не се задоволяват с липсата на обяснение или с наукообразните опити за обясняване на необяснимото за науката. До степен да се питаме дали науката е наука всъщност. Разбира се, има и научни области, в които пробивите са очевидни за всички - особено области, в които се развиват нови технологии, области на непрестанни открития и преодоляване на доскоро непреодолимите територии в познаването ни за материята и тайните на Вселената. Там, където новите открития намират веднага своето реално приложение за решаване на актуални проблеми на човечеството, там се вижда осезаем напредък и подобрение в човешкия живот. Технологиите в полза на човечеството - този лайтмотив доведе до невиждани доскоро промени в начина на функциониране на цели области от нашия живот. Вече ни се вижда неестествено да живеем без интернет, без различни уреди и устройства, които ни улесняват и ни спестяват ценно време. Нашето човешко време, в което да можем да реализираме своите идеи, своите мечти, да контактуваме свободно, да прекарваме свободното си време както пожелаем. Развитието на тези научни области позволи да надзърнем още веднъж в зората на човешката история и да даде храна за размисъл на много търсачи на истината за нея - хора необременени с утвърдени постулати и общоприети истини. И така, да се върнем назад, например във времето на индианците - хора, известни с отговорното си, холистично отношение към природата. Те са вярвали във Великия дух, който е създал Земята и всичко друго, гледали са на животните като на съседи, които имат същото право на живот като нас, вярвали са, че всичко в природата е живо. Нещо повече, те са имали своя особен, близък, разумен контакт с природата (вятър, облаци, дървета, птици, животни и т.н.) и са разбирали своята отговорност в контактите си с тази специфична форма на разумност, обитаваща съзнателно и равнопоставено майката Земя, заедно с тях - човешките същества. Е, имало е и безотговорно отношение към природата при някои племена, като повечето от тях са били продиктувани от мисълта да пригодят природата за своите нужди, което от гл.т. на истинските индиански вярвания е кощунство. Например анасазите са обезлесявали територии, други пък племена са убивали повече бизони, отколкото са им били необходими за изхранване. Изглежда, че стремежът за владеене, алчността за собственост и свръхконсумацията не са от днес. И всички те винаги и неотменно са довеждали до постепенен упадък и изчезване на цивилизацията, позволила си падение, допуснала неуважение към неписаните природни закони. Одухотворяването на природата е било типично за всички уважаващи себе си древни народи, оставили след себе си следи от мъдрост и културно наследство, с което техните наследници днес обичат да се гордеят и хвалят пред света. В него духовното, а не материалното богатство е на първи план. Не битието определя съзнанието, а обратното. А колко загубено или забравено познание има по тази земя... Колко история все още лежи скрита под земята, в очакване да бъде открита и прочетена отново, да бъде оценена и да помогне на хората да живеят по-мъдро и по-добре, да ги предпази от грешките на предходните цивилизации, обитавали планетата! Най-фрапантното обаче в съвременния поглед към Земята, е отношението към нея като на пречка за развитието - т.е. човекът трябва да изсича гори, за да строи селища или да развива селско стопанство, природата му вреди с нейните естествени явления, като силен вятър, снежни бури или поройни дъждове... С други думи, според него природата е или враг, или бездушен източник на суровини. Или пък място за прекарване на свободното време, като за целта всичко се пригажда за целите на високия лайфстайл или на туристическото удоволствие. Може би именно заради зачестилите бури, наводнения и пожари, хората се замислиха над това, дали техният безотговорен подход към природата и самоунищожителен начин на живот не доведе до тези екстремни природни явления и зачестили катаклизми. Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да откриеш дедукцията. Все повече хора се събудиха от безпаметството и проумяха, че без активен подход в защита на природата и отговорно поведение, човечеството няма да се радва на дълъг живот на планетата. Много хора си задават вече въпроси, като: · За колко време още има ресурси планетата, за да ни изхрани? · Замърсяването на почвата, водата и въздуха докъде ще доведе човешкия род? · Каква планета оставяме на децата си? Започнаха активни еко кампании за премахване на употребата на пластмаса, за ограничаване на презастрояването, за недопускане на нови строежи в недокоснатите от човешка ръка все още територии. Човечеството отреагира чувствително при вида на горящите тропически гори на Амазонка, на пожарите в Сибир и Австралия. И това е знак - знак както за страх от бъдещето, така и за наличието на живец - усещане, че без нашата грижа, без решителната промяна в поведението ни на стопани на тази планета, бъдещето ни на нея е обречено. Има и много успешни, широкомащабни акции по залесяване на огромни територии. С цел спирането на настъпването на пустинята Сахара и запустяването на плодородни доскоро територии, с което се застрашава поминъка и живота на милиони хора, в Африка е в ход изключителен по мащабите си проект, дело на Африканския съюз, който предполага засаждането на 15-километра широк и 7774 км дълъг зелен пояс от дървета, както и реализиране на програма за развитие на селските райони, с която да се подобрят условията на живот там. В Адис Абеба, на 25 юли премиерът на Етиопия засажда собственоръчно фиданка, с което дава ход на кампанията за засаждане на 350 милиона дръвчета за един ден. Великата африканска зелена стена трябва да пресече континента от Червено море до Атлантическия океан и да премине през териториите на единадесет африкански държави. Друг мащабен проект - още една Велика зелена стена, както бихте могли да се досетите - китайска, си поставя за цел залесяването на Северен Китай, за да не се превърне територията му в истинска пустиня. Тази стена е най-голямата изкуствено засадена гора в света. Изчислено е, че годишно Китай засажда 2,5 пъти повече дървета от всички страни в света, взети заедно. Идеята е до 2050 г. тя да стигне 4500 км дължина. Някои може да попитат, защо е нужно да има толкова много дървета. А може да попитат и защо е нужно да изчистим пластмасата, която задръства океаните и унищожава животински видове. На такива въпроси може да отговорите с контра въпроси, като например: · Ако няма кой да преработва огромното количество въглероден диоксид, който се отделя като продукт от жизнедейността на съвременното човечество, какво ще дишат? · Ако пластмасата покрие планетата, вследствие на толкова интензивното й производство, какво ще ядат и какво ще пият, дали ще могат да се придвижват...? Може да се досетите и за други, още по-реторични въпроси. Все по-често се говори за "устойчиво развитие" и много загрижени учени търсят и въвеждат иновации, с които да решат тези проблеми. Например, измисляне на технология за преработка на пластмасата и превръщането й не просто в безвреден, а в полезен продукт. Или пък, с цел да се намали безогледното изсичане на дървета за производство на хартия, повсеместно се въвежда документиране, неизискващо принтиране на хартиен носител. Японците са измислили дори "Зелен вестник" (дело на Маиничи шимбун и Денцу), който е направен от съчетание на растителна и рециклирана хартия, и може да се засади след прочит. Японците са известни с ползотворните си еко инициативи, а рекламната агенция Денцу има зад гърба си и друга успешна инициатива - даряване на вода на населението, страдащо от недостиг на питейта вода. Еко вестникът жъне небивал успех - с тираж от над 4 мил. екземляра на ден. Но японците не спират дотам. В техните училища се провеждат специални часове за повишаване информираността на децата за нуждата от опазване на околната среда и необходимостта от рециклиране на използваните продукти. Да, образованието е едно от най-важните звена в изграждането на еко култура, на отговорно отношение към природата. От години се говори за търсене на енергоизточници, чието производство не само да не замърсяват природата, но и да са неизчерпаеми. Такива са водната, вятърната и соларната енергия. Говори се все повече за създаването на енергоспестяващи уреди и изграждане на самозахранващи се сгради и съоръжения. Не е да не се мисли по тези въпроси, но като че ли егоизмът на вкопченият в себе си егоцентрик е по-разпространен от широкоскроения, но минаващ за ексцентрик или еко маниак човек, който не се задоволява само да рони сълзи, да бълва критики или да раздава акъл на килограм в социалните мрежи. От кой тип сте вие, можем да предположим, ако с интерес, съпричастност и най-вече с мисъл и воля за действие сте прочели тази статия. По това ще разберете и дали сте знамогик или не.
0 Comments
МЕНТАЛНАТА АРИТМЕТИКА С АБАКУС - ПРЕОТКРИТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЕДНО ДРЕВНО СМЕТАЧНО УСТРОЙСТВО1/9/2022 Абакусът, наричан още сметачна рамка, е изчислително устройство, използвано в древността в Близкия Изток, Европа, Китай и Русия, векове преди възприемането на десетичната бройна система. Точният произход на абакуса е неизвестен. Всъщност, това е древен калкулатор, измислен далеч преди Блез Паскал да изобрети в нач. на 17-ти век т.нар. "паскалин" - аритметична машина или механичен калкулатор. Първият известен абакус се използва в Месопотамия и датира от периода 2700 - 2300 г. пр.н.е., като е пригоден за тяхната шейсетична бройна система. Гръцкият историк, бащата на историята - Херодот пише за употребата на абакуса в Древен Египет. Това, което го впечатлява е, че пресмятането е от ляво надясно, обратното на възприетото от гърците смятане от дясно наляво. По време на империята на Ахеменидите (600 г. пр.н.е.), персите за пръв път започват да ползват абакуса. Тогава обменът на знания и изобретения с техните съседи - Индия, Китай и Римската империя, бил на почит, което е вероятната причина да се разпространи употребата му и в тези страни. Гръцкият абакус датира от 5 в.пр.н.е. Гръцкият абакус представлявал маса от дърво или мрамор, с предварително направени жлебове в дървото или метала, и малки пулчета за математически изчисления. Този гръцки абакус се употребявал в Ахеменидска Персия, Етруската цивилизация, Древен Рим и до Френската революция - в Западния християнски свят. Най-ранният писмен документ, в който се говори за китайския абакус, е от 2-ри век пр.н.е. Суанпан има 2 мъниста в горната част и 5 в долната и обикновено е с повече от 7 оси. По време на династията Сун (960 - 1127) вече се използва суанпан 1:4 (1 мънисто горе - небесно, и 4 долу - земни) - това е и видът на съвременния абакус, който се използва напр. в Япония - там го наричат соробан. В Рим изчисленията обикновено се правели на метална табличка с жлебове и мъниста 1:4. В Индия абакусът също се е използвал още преди новата ера. В Корея се среща около 1400 г във вариант 1:4, както и 5:1. Ацтеките, олмеките и инките също използват своя разновидност сметало. В Русия се използва десетичното сметало, подобно на днешното училищно сметало в Европа. В Япония абакусът се привнася от Китай (както и йероглифичната писменост). Той пристига в Страната на изгряващото слънце през 14-ти век. Смятането със соробан се преподава в японските училища повече от 500 години и е дълбоко вкоренено в културната традиция на Япония. Въпреки навлизането на калкулаторите, японците продължават да насочват децата си към смятане със сметало. Една толкова напреднала в техническо отношение страна продължава да държи на това децата да не губят това познание. И вероятно причините не се крият в консерватизма или прекомерния патриотизъм. Прагматичните японци са разбрали, че смятането със сметало носи сериозни ползи, които са особено важни и съществени в наши дни. Тези ползи са свързани с когнитивното развитие на децата. Предимствата за децата от използването на абакус
За децата, особено в началното училище, по-интересно и увлекателно се възприемат и усвояват тези знания, които се дават не в словесно-теоретичен вид, а в хода на някаква предметна дейност. По този начин по-лесно и по-трайно се овладяват знания и умения. В Япония например повечето обучения в училище и в детската градина са основани на дейностния подход. Сравнителни изследвания, проведени в Япония, показват по-успешно последващо овладяване на математиката там, където децата са се учили да смятат със соробан (сметало). Ползите от извършване на математически изчисления със соробан се състоят в развиването на: 1. Концентрацията - работата с абакус изисква съсредоточаване върху действията с ръцете или върху визуализирането на същите тези действия. 2. Логическото мислене - изисква съобразяване, коя формула да се използва и по какъв начин (според наличната до момента подредба на мънистата се налага различен подход за прилагането й). 3. Паметта - запаметяват се 34 формули, които са азбуката на менталната аритметика с абакус. Освен това, при визуализирането на задачите, се налага запаметяване на образа, до който си стигнал при пресмятането. Комбинирането на запаметяване с визуализиране на развитието на математическата ситуация, произтичаща от конкретната задача, води до развитие на няколко когнитивни способности и съвместното им използване. 4. Умение за визуализация - основа за развитие на творческото въображение. Учейки се да визуализираш математическите ситуации, които се извършват на реалното сметало, помага за развитие на много важно умение - задържане на визуалния образ в съзнанието и опериране с него в полето на съзнанието. Ако искате да станете добри визионери и да умеете да работите с визуалните образи, да изграждате добри и трайни мисъл форми, менталната аритметика с абакус ви дава един много ефективен подход, като упражнява и развива уменията ви да виждате отвъд видимия материален свят. 5. Фината моторика - манипулирането с мънистата, което става все по-бързо и по-бързо с нарастването на уменията за смятане, води до развитие на фината моторика на ръцете. Децата с по-добра фина моторика имат по-добра логическа мисъл, по-бистра памет, по-голяма концентрация. Недостатъчно развитата фина моторика затруднява писането и демотивира детето. Обратно, добрата фина моторика улеснява процеса на писане и това води до по-добри учебни постижения. При равни други условия, дете с по-добра фина моторика ще се справи по-добре с овладяването на материала по български език, както и в речево отношение ще бъде по-пластично, с по-подвижна мисъл и по-бързо ще обогатява речника си. Както казва Мария Монтесори - "Ръцете са инструмент на мозъка." 6. Речта - движението на пръстите е в пряка връзка с речевата функция. Речевите области - центровете на Брока (центърът на Брока отговаря за синтаксиса/граматиката) и Вернике (отговаря за значението на думите и семантиката) - се развиват под влияние на импулсите от пръстите на ръцете. Стимулирането на движенията с пръстите на ръцете води до непреднамерено развитие на речевите възможности на детето. 7. Ляво и дясно полукълбо едновременно - работата с лява и дясна ръка едновременно и съгласуването на действията на двете ръце развива както двете полукълба едновременно, така и невронните връзки помежду им, което води до невероятно развитие на интелигентността. 8. Количествени представи - противно на твърдението, че менталната аритметика не развива количествените представи на децата, всъщност се случва точно обратното. Неслучайно сметалата (при нас са възприети сметала с по 10 мъниста) са въведени за ползване в първи клас. Всъщност соробанът е доста по-усъвършенстван уред за количествено възприемане от обикновеното 10-мънистово сметало. Използвайки соробан детето разбира: - начините за получаване на 5 и 10 с помощта на "малките и големите помощници"; - овладява без грешка цифровите позиции (различни вертикални оси на сметалото) и с лекота оперира с техните стойности, както и прави прехвърляния непрекъсното; - как да прилага формулите, в които всъщност са заложени основните количествени концепции (в т.ч. работа с отрицателни числа); - как да решава задачи с четирите основни математически операции, като може да решава (ако напредне достатъчно) дори и логаритми, без да влага в тях негативна конотация за трудност и непостижимост. Аритметиката със соробан прилича на двоична аритметика, а правилата за запомняне са намалени по брой. Използването на соробан в обучението може драстично да ускори изпълнението на аритметични изчисления наум. Ускорението може да се използва за преподаване на по-многобройни методи за решаване на задачи, които в противен случай биха били невъзможни поради много изчисления, необходими за решаването им. Знанията, получени от работа със соробан, могат да се пренесат в разбирането на компютрите и компютърната аритметика. 9. Реактивност - развива се бързина на реакциите, скорост на изпълнение/решение на задачите, т.е. се развиват ценни умения за справяне с физическата реалност - подвижност, бързина, светкавична съобразителност. Допълнителни предимства 1. Повишаване на общата увереност в собствените способности, поради бързото напредване в овладяването на математическия материал, както и в общото интелектуално развитие. 2. Позитивна нагласа, която помага на детето да се справя с всякакви ситуации, тъй като в менталната аритметика с абакус то се сблъсква с такива непрекъснато, т.е, не отчита непознатото и трудното като невъзможно и не се демотивира. 3. Пренос на общото усещане за успешност върху цялостната дейност и улесняване на преодоляването на трудностите с лекотата на човек, който не се спира пред нищо, защото не чувства в себе си ступори от типа на очакване на неуспех с последващо разочарование. 4. Менталната аритметика развива нагласа за растеж, т.е. детето знае, че може да постигне всичко, стига да вложи необходимата енергия (воля и труд). Неговата мотивация е висока и тя се подхранва непрекъснато от незакъсняващите постижения. Предимства за възрастните 1. Развитие на нови невронни връзки. 2. Едновременна работа на двете полукълба и синхронизирането им. 3. Развитие на мозъка, благодарение на невропластичността му, независимо от възрастта. 4. Развиване на капацитета на мозъка и откриване на негови неподозирани качества, постигано незабележимо, само посредством решаването на аритметични задачи. 5. На чисто битово ниво - по-бързо извършване на изчисления, които ни се налага да правим ежедневно (напр. при пазаруване). Менталната математика представлява пресмятане наум. Понякога се отнася до бързо изчисление с приближение, с помощта на решаването на прости задачи. Тези прости задачи са основни математически операции, които или бързо се извършват наум, или са запаметени - като таблицата за умножение, респ. деление. Менталната математика се състои и от специфични обучителни техники, които помагат за бързото решаване на математическите задачи. Това бързо решаване всъщност е едно "умно" смятане, т.е. решаване по пътя на рационалното представяне. С други думи, представяш си наум как можеш да представиш задачата така, че тя да се реши по най-лесния начин (напр. чрез прегрупиране; вместо като умножение, като сбор на числа; чрез представяне на двуцифрено число като сбор от две по-удобни за умножение числа, поставени в скоби и т.н.). Това означава, че менталната математика развива логическото мислене. Обикновено неправилно се счита, че щом можеш да мислиш логично, значи не ти е нужно да помниш. Нищо подобно!
Развитието на логиката е важно (за да се формират правилни количествени, геометрични, пространствени и времеви представи), но не е единственото важно нещо в познавателния процес. Например, децата трябва по логичен път, с помощта на нагледен показ да разберат как се стига до получаването на определен резултат, например какво означават задачите от таблицата за умножение. Те разбират това, като им се представят във вид на сборове на числа. И след като са получили тази количествена представа по логически път, е важно да надскочат този период, като си научат наизуст таблицата за умножение. Или при по-големите - по логически път разбират как се получава формулата за квадратно уравнение (както и всяка друга формула, която се получава чрез решаване на доказателствена задача), но не е нужно да я извличат всеки път - достатъчно е да я научат наизуст. Т.е. доверяват се и вече могат да разчитат на откритието си - получената формула, но за да не губят време, е добре да я наизустят и да я използват безпроблемно при решаване на следващи задачи. Доказано е, че деца, които не са запомнили тези важни, ключови концепции, решават всяка следваща задача като нова, т.е. не правят пренос на знания вследствие на опит, или ако го правят, то този опит е екстензивен или ограничен, напр. започват отново по дългия начин да решават задачата, разчитайки основно на визуална подкрепа, т.е абстракцията работи при тях в много ограничен периметър. Специфична особеност на менталната аритметика е, че една задача може да се реши по няколко различни начина. Рационалността на използваните изчислителни методи зависи от предварителните знания, възрастта (счита се, че по-големите учат по-сложен материал), овладените математически методи и логически стратегии. С изложеното по-горе се изтъква още едно важно значение на менталната математика - развива въображението, по-специално математическото въображение. Менталните изчисления предполагат визуализиране - представяне и получаване на решението наум, т.е. нещо като експериментиране, проучване на идеи наум. Без практически опит с реални модели или с писмено представяне, които да са база (във вид на образи) на този подход, менталната визуализация на решение на задача е невъзможно. Този практически опит може да е свързан с онагледяване от всякакъв вид - експериментиране с 2D и 3D модели, чертане на диаграми (в т.ч. числови оси), бързо записване на решение (може и в съкратен вид) или на етапите на решение и т.н. Освен това, пренасянето отвън навътре често е свързано със съкращаване на операции, т.е. автоматизиране на изчислителния процес. В заключение може да кажем ,че менталната математика е сложен процес, който включва боравене с числа, обработване на информация и познаване на математическите понятия. Тя е част от много от ежедневните ни дейности, така че е важно да я владеем поне на базисно ниво, т.е. да умеем да правим прости сметки наум бързо и без грешка. Това обаче изисква много практика, а също и добри познавателни умения. Когнитивните умения, свързани с умствената аритметика, могат да бъдат тренирани чрез когнитивна стимулация. За целта са нужни определени познавателни умения и способности. Това са инструментите, които мозъкът ни използва за извършване на аритметични и други математически изчисления. Когнитивните способности, които най-много участват в умствената аритметика, са работна памет, краткотрайна слухова памет и краткотрайна визуална памет. Доказано е, че менталните математическите игри развиват тези познавателни способности, като насърчават бързото и точно пресмятане наум, развиват съобразителността и математическото въображение. Развитието на когнитивните умения и способности, които упражняваме и развиваме в менталната аритметика са важни за учебните ни постижения, за решаването на ежедневни задачи, както и за реализацията ни в живота. |
СИСТЕМА ЗНАМОГИКАТова е блог на система "Знамогика", който замества досега съществуващия сайт ЗНАМОГИКА ЕКСПЕРТ. ArchivesCategoriesПубликации в блога
|