4-ДНЕВНА РАБОТНА СЕДМИЦА - УТОПИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ

Знаете ли, че 4-дневната работна седмица всъщност вече не е утопия. 
Проведените в няколко компании експерименти с такова работно време, без това да се отрази на заплащането на труда, довели до изключително обнадеждаващи резултати. Служителите повсеместно показали, че това е най-продуктивното за тях работно време. 

През 2019 г. японският клон на Майкрософт предприема смела стъпка, с цел да подобри баланса работа - личен живот, като въвежда 3-дневен уикенд за своите служители. Всеки петък през м. август клонът на компанията не работи. В резултат продуктивността в работата нараснала с 39,9%. Предизвикателството на избора работа - личен живот ("Work-Life Choice Challenge") е летен проект на фирмата, който имал за цел да провери как това ново работно време, респ. по-гъвкав тип организация и работно време, ще се отрази на продуктивността и креативността на служителите.
Компанията не се ограничава само с въвеждането на 4-дневна работна седмица, но намалява и времето за работни срещи с въвеждането на 30-минутен лимит и насърчаването на дистанционните комуникации. 
Преди Майкрософт да изтъкне предимствата на 4-дневната работна седмица, една новозеландска фирма за планиране на имоти и инвестиции, както и на филантропски услуги - Пърпечуъл гардиан (Perpetual Perpetual Guardian), решава да проведе подобен експеримент, като за 6 седмици въвежда 4-дневна работна седмица. Резултатите показват, че този тип организация на работното време е от полза както за служителите, така и за работодателя. (Ню Йорк Таймс, Бизнес Инсайдър)
Ползите за служителите са ясни: повече време за семействата, повече свободно време за развлечения (пътувания, занимания с различни хобита, общуване с приятели и т.н.) Отчетените ползи за работодателите са: намален разход на консумативи (електричество, вода, офис консумативи и т.н.). По-важното в случая е нарасналото усещане у служителите за доверие, което довело до нарастване на мотивираността, креативността и ефективността в работата. 
Шейк Шак (Shake Shack) - ресторантска верига за бързо хранене също изпробва това ново работно време, с цел да привлече и задържи служители. (Маркет Уотч) Положителните резултати и тук не закъсняват. В няколко други американски компании пък въвеждат 4-дневна работна седмица само за някои звена или конкретни служители.  

Работодателите търсят новия печеливш бизнес модел, при който все повече се отчитат социалните и психологическите потребности на хората, наети на работа при тях. Трудът като такъв се променя. Новите реалности, включващи повсеместното въвеждане на ИКТ и интензифицирането на процесите вследствие развитието на технологиите, променят характера на труда и пораждат нови необходимости. Развитието на цивилизацията, по-специално на сферата на потреблението, от което сферата на услугите заема все по-голям дял, води до промяна в настройките на хората - задоволяването на основните жизнени потребности отдавна вече не е проблем за голяма част от хората по света. Приоритет вече са образованието, необходимостта от пътуване (както нерядко се твърди, светът е едно голямо село, и причината е в това, че транспортът вече е достъпна ценност - и по работа, и за туризъм), водене на здравословен начин на живот и грижата за тялото и за цялостното психическо равновесие (козметика, фитнес, йога, техники за релаксация, уелнес и т.н.), творческите и други лични занимания. От друга страна, времето за удовлетворяването на тези потребности не достига, поради нарастващите професионални ангажименти и натовареност, водещи често до стрес на работното място. 

Информационното претоварване и натискът от все по-натегнатия работен график, който повсеместно се усеща от всички - и служители, и работодатели, води до синдрома на прегарянето (burnout syndrome). Нарастват лавинообразно психологическите и психически проблеми, вследствие на новия темп на живот и работа. Паник атаките възникват все повече сред хората, на които се налага да заемат активна позиция - да се представят пред аудитория или да носят голяма професионална отговорност. Депресиите пък нерядко се срещат сред младото поколение, което на сравнително ранна възраст успява да реализира програмата максимум - диплома от престижен университет, високоплатена работа, отлична финансова обезпеченост, но... не вижда вече пред себе си перспектива за растеж, за развитие. И това ги довежда до усещане за пустота и безперспективност. В същото време, голяма част от новото поколение работна сила -  от милениумите до поколение Z, показват видима смяна във възприятията, нагласата за живот и приоритетите. За тях парите и успехът не са най-важното нещо, поне що се отнася до работата. Те ценят повече личното си време, следването на своите ценности, търсенето на баланс между работа и личен живот. И това кара все повече работодатели да търсят нов модел на организация на труда, на правенето на бизнес. Защото работата не е всичко. Вие как мислите?