 Как да повишите IQ-то на своето дете? 1. Ранно въвеждане в "тайните" на математиката Поставете детето в ситуации, които да развиват неговите математически способности, напр. чрез конструиране, боравене с количества в игрова и забавна форма, решаване на достъпни за възрастта му практически житейски ситуации, изискващи математически знания и умения. 2. Интерактивни игри за развитие на всички сетива Доказано е, че интеракцията, взаимодействието на детето с околния свят чрез стимулираното или непреднамереното участие на всичките му сетива, води да цялостното му психическо развитие, аспект от което е когнитивното. 3. Развиващи автодидактични игри (skill builders) - пъзели, конструктори от всякакъв вид, лого и други игри за запомня (memory games), игри изграждане на умения на принципа на учене чрез правене, особено тип занаяти (crafts), работни листове с интересни игрови задачи (printables), детски книги игри, детски списания (в тях често на тематичен принцип са комбинирани художествени текстове, игри за изрязване и лепене, кръстословици, логически задачи и загадки и т.н.) и пр. 4. Книгите - най-добрите приятели на човека Четене на книги и разсъждаването, споделяне на собствените мисли, чувства, опит, фантазии, са не само приятна семейна инициатива с доказан социален и когнитивен ефект - сплотява семейството, създава атмосфера на доверие, задава нов тон на контактите между членовете на семейството, като в същото време развива речта, мисленето, въображението и т.н. Важно е да стимулирате детето да задава въпроси и да търси отговори, да споделя своите мисли, да генерирате интересни идеи заедно, които да породят последващи интересни инициативи и занимания заедно. 5. Разпалване на искрата на откривателя Развиването на наблюдателност към промените, откриването на все нови и нови проявления в света около нас развива нeимоверно много всички сетива, като в този процес детето се учи да ментализира, изгражда своята когнитивна концепция. По темата ментализация очаквайте отделна статия. 6. Търсене на математически зависимости в света около нас Развитието на наблюдателността води до откриването на модели, търсенето на причинно-следствени връзки и т.н. В този процес детето става истински хомо сапиенс рекенс - човек с разум. 7. Развитие на умението за създаване на схематични изображения въз основа на реални потребности Записване или отбелязване на наблюденията си, правене на различни схематични изображения на важни за детето моменти от неговия живот - мерене на ръст, отбелязване на постижения, правене на график за помощ при изпълнение на домашните задължения (битов труд) и т.н. - всичко това развива логическото мислене, умението за схематизация на образите, умението за възприемане на обектите и явленията в система (т.е. развитие на способността за прилагане на системен подход). 8. Математически игри, основани на изпълнение на физически движения. Спонтанната, интуитивна преценка на ситуацията е важен елемент от този тип игри. Децата обичат да играят и се нуждаят от движение, за да пораснат. Има много потвърждения на теорията, че математиката се учи особено добре, по-интересна и по-предизвикателна е, ако се учи в движение (свързана е с извършване на физически движения). А новото поколение деца все по-ясно заявяват, че те учат по-добре именно в движение. Затова толкова добре се прие от децата образователната платформа Джъмпидо, например. Зад чистата IT-разработка се крие немалко психология. Психологът Реймънд Кeтъл разделя общата интелигентност на флуидна и кристилизирана. Флуидният интелект е способността да решаване нови проблеми с помощта на разсъждения и е свързан с такива важни човешки умения, като разбиране, разрешаване на проблеми и учене. Кристализираният интелект от друга страна е способността да извеждаме вторични взаимосвързани абстракции чрез прилагане на първични взаимосвързани абстракции. Важното е изведените взаимовръзки да бъдат проверявани от флуидната интелигентност. Кристализираният интелект се отнася до способностите, които зависят от знанието и опита, като речник, обща информация и аналогии. Флуидната интелигентност зависи от капацитета на работната памет. Поради факта, че се намира в префронталната кора - област, която дегенерира по-бързо от други кортикални региони в процеса на израстване, флуидната интелигентност достига своя пик около 20-годишна възраст и след това постепенно намалява. Флуидната интелигентност е присъщата интуиция на човека за решаване на проблеми. Колкото повече този тип интелигентност се развива в ранна възраст, толкова повече успяваме да "събудим" интуитивните способности на детето и да му помогнем по-добре да се ориентира в света около себе си. 9. Създаване на нагласа за умствен труд Това е ключов момент в израстването на едно човешко същество. Осъзнаването, че е необходима настойчивост, упоритост, методичност за справяне с интелектуални предизвикателства и учене на нови неща дава на детето една устойчива нагласа, че то ще успее, макар че нерядко ще му се наложи да положи труд, да бъде достатъчно устойчиво и напористо в търсенията и опитите си. Да, има неща, които ще постига с лекота (те обикновено са плод на предишен труд, но това е по-дълга тема), но ще има и други, за които ще трябва доста да се потруди и "да поблъска мозъка си", и в това няма нищо неестествено - просто така се израства. Твърди се, че в основата на всеки успех стои 1% талант и 99 % труд и вероятно в това има немалка доза истина. И друго, стимулирането на мозъка за работа при вариативни условия го държи млад и действен, а неропластичността създава условия да постигнем привидно невъзможното. Мозъкът учи, докато е жив, а с него и човешкото същество. 10. Създаване на позитивна нагласа, на положителна емоция, на вдъхновение за научаване Създаването на вдъхновени мислители и сърцати търсачи на истината се получава само и единствено, когато едно човешко същество е учено да учи в атмосфера на жажда за откривателство и позитивни емоции. Не че негативните също не ни учат, но е доказано, че когато човек намира позитивно основание да свърши нещо или да научи нещо, това му се отдава много по-лесно и е много по-стабилно. За това явление също има подобаващо психологическо обяснение. 11. Игри, предполагащи блоково възприемане на реалността Децата освен че възприемат света синкретично (в пропорции, различни от реалните, показващи сътношението такова, каквото то изглежда на детето или в значение, приписвано от детето за конкретен обект), то възприема и блоково. Особено новото поколение деца - за тях всичко се възприема като едно - в звук, цвят, светлина, вкус, допир и т.н. Това блоково възприятие създава немалко проблеми на днешните деца, които се сблъскват с доста дефрагментирания свят на възрастните. Затова, ако искаме да развием именно тези деца, като им помогнем да се развият, опирайки се на това, което имат в наличност и с което оперират съзнателно или несъзнателно, трябва да проумеем начина, по който те възприемат и да им подадем ръка именно в техния свят, на техния език на реалността, като изградим мост между него и света, в който те сега пристъпват. Затова например интерактивните енциклопедии, в които детето може да пипне, помирише, чуе и усети, са толкова харесвани и търсени от децата. Както и сензорните игри, в които възрастният помага на детето да анализира своето възприятие и да го съотнесе към обект от реалността, да му припише съответно качество (създаване на логически връзки). За по-големите деца преживелищните игри са от огромно значение - те им помагат да проучват, отдиференцират, реагират според стимулацията и т.н., бидейки потопени в конкретен игров контекст. Светът не е дефрагментиран. Той е многоаспектен и многопластов, и ако ние създадем условия детето да не се чувства чужденец в него, т.е. не сме адекватни към неговата възприятийни особености, ще зададем грешни координати и ще оставим в него усещане на странник, попаднал в двумерен свят. 12. Развитие на паметта Заучаването наизуст е от огромно значение за интелектуалното развитие на паметта на едно дете. Без развита памет, то ще се чувства неподготвено и незнаещо, защото информацията, която непрекъснато преминава през и около него няма да остава следа и то няма да разчита на една важна човешко способност - трупането на знание. В този процес е важно мотивирането пред детето на нуждата от учене наизуст. Нужно е, разбира се, да се мотивирате всеки път, когато карате детето да направи нещо (т.е. му задавате отвън някаква задача, която не е плод на негова вътрешна потребност и подтик). Смисълът е в това, детето да се нагласи, т.е. да мобилизира своя вътрешен ресурс за справяне с тази задача. За целта, то трябва да е убедено, че то, което го караме да прави, има смисъл за него. В противен случай ще даде "накъсо" (т.е ще реагира с обструкция, имаща различни прояви при различните деца - от категорично отхвърляне, през протакане, до откровено манипулиране на възрастния). 13. Писане на ръка Все по-често самите ние пишем на клавиатура. Писането на ръка за една част от човечеството вече е чиста екзотика. Работата е там, че все повече психолози сигнализират за това, че неупражняването на тази дейност променя коренно психиката ни и ни лишава от ценни качества. Писането на ръка активира областите от мозъка, които оценяват новата информация като полезна или безполезна, т.е. пресява я, категоризира я и запазва необходимото. Освен това е доказано, че ако докато учим, пишем на ръка (не просто записваме, а осъществяваме процес на преработка на информацията във вид на скица или синтезирани записки), получената информация ще се запомни по-дълготрайно. Този факт също има сериозно невропсихологическо обяснение. Самият факт, че почерците на хората са различни и по всеки почерк може да се изгради сравнително точен психопрофил на човек, вече говори много само по себе си за писането на ръка. За да стимулирате детето да пише повече на ръка, е достатъчно да стимулирате неговото желание за драска и изписва знаци още във времето, когато се учи да пише, а после го насърчавате да води дневник или да записва свои наблюдения или разсъждения, да преписва интересни текстове, които то е преценило, че са значими за него и т.н. 14. Оцветяване и изграждане на цветни модели и композиции Работата с цветове е много важна за хармоничното себеусещане и развитие на детето, както и на възрастния. Цветотерапията е известна от древността. Изграждането на цветни модели и композиции добавя към тези плюсове и развитие на комбинаториката и пространственото мислене. 15. Развитие на мислене от висок порядък, т.е. абстрактно мислене (higher order thinking) Кои са уменията, плод на развитие на абстрактното мислене: анализ, синтез, оценка. Всички дейности, които стимулират развитието на тези умения, са добре дошли. Особено полезни са тези от тях, които са свързани с решаване на реални проблеми. Затова проектно-базираното обучение, проблемно-базираното обучение и обучението чрез проучване получиха такава популярност. Те са развиващи, предизвикателни, интересни, предполагат социална комуникация и изграждане на ценни личностни качества - все умения на 21-ви век. Ако училището, в което учи детето ви, реализира инициативи по ПБО, това е един голям плюс (в инициативите може да се включите и вие). Проблемно-базираното обучение предполага проучване на проблем и търсене на решение по конкретен проблем или тема. Свързано е с търсене и четене на специализирана литература, събиране и анализ на информация, понякога завършва с изработване на проект и т.н. - все развиващи дейности, изграждащи когнитивни умения от висок порядък. 16. Метакогниция Метакогнитивната рефлексия е елемент от абстрактното мислене - разсъждение върху своя познавателен процес, анализиране на постиженията и пречките за постигане на целта, добронамерен, позитивен анализ на грешките и т.н. Така детето се учи от грешките си, анализира варианти на ситуации, изгражда си познавателни стратегии. 17. Работа в екип Вече не звучи толкова странно твърдението, че работата в екип развива когнитивните способности. Вероятно защото работата в екип става все по-често срещана. В света на бизнеса тя отдавна вече не е новост. Защо толкова се държи от работодателите на това техните служители да умеят да работят в екип. Вероятно защото са разбрали предимствата на т.нар. колективна интелигентност - умението да се стига до решение, благодарение на съвместния принос на всеки един. Неслучайно е казано, че две глави мислят по-добре от една. Всеки със своята лична експертност може да допринесе по уникален начин за съвместното постигане на определена, обща цел. Ако децата от ранна възраст се научат да играят, да учат, да се трудят заедно, в група, обединени от някакъв общ замисъл, това ще допринесе не само за когнитивното, но и за цялостното им личностно развитие. Затова е полезно децата да бъдат групирани по различен начин и в различни по вид и род дейности, за да натрупат опит и се научат да се "сработват" с другите, без при това да губят своето лице, както и да не се чувстват потиснати или губещи в подобно обединение. Изграждането на култура за съвместно действие е важен елемент от културата на новото време. 18. Осигуряване на разнообразни стимули за познавателно развитие Известно е, че социалната депривация води до нарушения в когнитивната и поведенческата област. Примери за това са деца, лишени от родителска грижа и отглеждани в ограничена откъм социални и познавателни стимули среда. Все по-често се връщаме към такива доказали ефективността си педагогики като тази на Мария Монтесори. Защо тази педагогика е толкова търсена днес? Първо, защото дава възможност за свобода на действие на детето в отговор на неговите собствени познавателни потребности (самонасочено учене). Второ, Монтесори-педагогиката е известна със своята предварително подготвена среда. Това са външни стимули във вид на различни развиващи игри и играчки, с помощта на които детето овладява основни дейности, действия и когнитивни операции. Тази среда може да се създаде и вкъщи. Не е казано, че трябва да давате толкова много пари за комплекта на Монтесори, но можете да вложите творческо мислене и да създадете на детето развиваща среда с помощта на различни предметни стимули (игри, играчки, занимания). Разходките сред природата и извършване на различни трудови дейности в двора например дава безценни възможности на едно дете да се развива не просто когнитивно, но и в контакт с природата. 19. Слушане на музика, изпълнение на музика и движение с музика Доказано е, че музиката стимулира развитието на мозъка и академичните резултати. Доброто музикално образование и въобще системните занимания с музика (ако се водят професионално) насърчава бързото познавателно развитие при децата. Известно е, че музикалното образование повишава нивото на интелигентност при деца с около 20%, а децата, които се занимават активно с музика, показват по-високи резултати както на математическите, така и на езиковите тестове. Открития в областта на невропсихологията показват колко дълбоки и трайни са тези ползи за бързо развиващите се невронни мрежи при децата. В резултат от едно скорошно проучване на MIT учените са констатирали, че чувствителността към музика може да бъде по-важна за човешкия мозък дори и от възприятието на речта, правейки аналогия с едно старо вярване, че музиката е по-стара от речта или езика. Някои дори считат, че речта се е развила от музиката. 20. Гимнастика за мозъка (brain gym) за развитие на ляво и дясно полукълбо едновременно Става дума за една много интересна гимнастика, която все повече набира популярност. В нея лявата и дясната ръка извършват различни движения, после се сменят. Повторението на тези различни за двете ръце движения създава особени връзки между двете полукълба на мозъка и води до развитие и на двете кълба едновременно. В тази посока е и писането с лява и дясна ръка едновременно. Едно помагало на Знамогика е изработено именно с такава цел - да насърчи писането с лява и дясна ръка едновременно, като постепенно се преминава през различни етапи от този процес. Доброто музикално образование и въобще системните занимания с музика (ако се водят професионално) насърчава бързото познавателно развитие при децата. Известно е, че музикалното образование повишава нивото на интелигентност при деца с около 20%, а децата, които се занимават активно с музика, показват по-високи резултати както на математическите, така и на езиковите тестове. Открития в областта на невропсихологията показват колко дълбоки и трайни са тези ползи за бързо развиващите се невронни мрежи при децата. В резултат от едно скорошно проучване на MIT учените са констатирали, че чувствителността към музика може да бъде по-важна за човешкия мозък дори и от възприятието на речта, правейки аналогия с едно старо вярване, че музиката е по-стара от речта или езика. Някои дори считат, че речта се е развила от музиката.   Знаете ли, че всичко в този свят говори на езика на математиката? Нещо повече, това е универсалният език, благодарение на който ние всички възприемаме този свят именно по този начин, по който сме свикнали да го виждаме. Феноменалният свят, т.е. сетивно възприемания свят, светът на явленията и формите е изграден върху скрита логика и висша математика. Звучи загадъчно и малко плашещо... " Книгата на природата е написана на езика на математиката." Галилео Галилей Ние, хората, сме свикнали да приемаме своя свят за даденост. Живеем в него, привикваме от деца с неговото своеобразие и ритъм, учим се да функционираме в него така, че да успеем да се впишем в общата вълна на живота. Разбираме, че ако се съобразяваме с определени неписани правила, животът ни ще тече по-леко. Тези неписани правила учим от родителите си, от общността, към която принадлежим. Човешкият свят, част от който сме и ние, ни учи да живеем като хора. Кой е измислил неписаните правила, кой е открил ритъма в този свят? Неписаните правила и изграденият ритъм на живот всъщност са плод на наблюденията на хората от зората на съществуване на човечеството. Те са резултат от техния опит, придобит по метода на пробата и грешката. Както и на уроците, дадени ни от Естеството. Природата е закодирала в себе си във вид на образи и модели цялата онази важна информация, която трябва да знаем, т.е. да разпознаем като ключова за своето съществуване тук и сега. "Каквото горе, това и долу." Кибалион Наблюденията и изводите ни от тях отдавна са ни показали недвусмислено, че тази, оставена ни от древните формула, е факт - като се започне от най-малката съществуваща частица, премине се през структурата на самия човек и се стигне до Всемира. Същата формула, изразена в частност за човека гласи: "Човекът е мярка за всички неща." (Протагор) Тя съдържа и друга важна насока - ако искаме да опознаем света, да разгадаем неговите тайни, трябва да започнем със себе си. "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река." Хераклит Какво означава тази странна сентенция? Та нали реката си тече все там - почти неизменно, в едно и също корито. Сменя се само понякога нивото на водата, съдържанието й (химичният й състав) също периодично се променя. Но дали това има предвид Хераклит? Разбира се, че когато говори древногръцки философ, е добре да съотнасяш изказаното към нещо по-голямо и меродавно, да тълкуваш казаното в по-широк смисъл. Потвърждение на този по-дълбок смисъл можем да открием в други негови думи: "Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също." Древните са знаели, че тук, на Земята, както и във Вселената, всичко е в движение. Това означава, че всичко търпи промяна. И това е един от неотменните закони на съществуването. Обяснение на самото съществуване дава отново той, като преповтаря вече известно твърдение, че всичко във Вселената по своята същност е огън. И всички неща, обяснява Хераклит, са обмен на огън и огънят е обмен на всички неща, точно като стоки за злато и злато за стоки. Тоест, огъня е най-фундаменталния елемент, както и причина за съществуването на другите елементи, следователно за съществуването за всички неща. И това отдавна вече не е само философия. Съвременните научни изследвания го доказват. Разбира се, тук не става дума за видимия огън, който палим, за да се сгреем. Тук говорим за качества, аспекти, елементи и... съотношения или зависимости, т.е. математика. Всичко е число Учението на друг древногръцки философ - Питагор, обръща особено внимание на количествената страна на закономерностите в природата. Според него, всичко в природата се измерва и се подчинява на числото, защото в числото е скрита същината на всички неща. Ако искаме да разберем света, неговите закономерности и строеж, трябва да опознаем управляващите го числа. "...Например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех..." (в "Метафизика") Питагор счита, че светът и всичко в него се състои от два принципа: безграничното (четното) и ограничаващото (нечетното). Единицата вдишва, така както новороденото дете вдишва въздух, празното от безграничното. Така от единицата възникват числата и светът, който всъщност се състои от числа. Сферика - така питагорейците нарекли небесната механика. Те вярвали, че движението на небесните тела се извършва, подчинявайки се на определени математически отношения. Те говорят за „музика на сферите“ и за небесна хармония. Вероятно Питагор първи е визуализирал Земята като кълбо, както и първи си е дал сметка, че всъщност Зорницата и Вечерницата са едно и също небесно космическо тяло – Венера. Няма човек, който да не се възхищава на красотата на природата, както и на невероятните модели на симетрия.  |
